Apr 12, 2016, 8:07 PM  

Неизбежно

  Poetry
676 0 1

 

Дъждовни небеса и голи клони

Прегръдки със усещане за хлад.

Самотни птици, изоставени перони.

Безкрайното очакване на влак.

 

Сърца останали без звездни звуци.

Самотни стъпки насред  тишина.

Души разкъсани от болни чувства,

се лутат в непрогледна тъмнина.

 

Избори след неизбежните раздели,

като безпътици в самотен океан.

Дали да продължи или се предава.

Решенията всеки взема сам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дъждовни небеса и голи клони

    Прегръдки със усещане за хлад......Навяващо тъга и самотност , но хубаво!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...