12 abr 2016, 20:07  

Неизбежно

  Poesía
691 0 1

 

Дъждовни небеса и голи клони

Прегръдки със усещане за хлад.

Самотни птици, изоставени перони.

Безкрайното очакване на влак.

 

Сърца останали без звездни звуци.

Самотни стъпки насред  тишина.

Души разкъсани от болни чувства,

се лутат в непрогледна тъмнина.

 

Избори след неизбежните раздели,

като безпътици в самотен океан.

Дали да продължи или се предава.

Решенията всеки взема сам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дъждовни небеса и голи клони

    Прегръдки със усещане за хлад......Навяващо тъга и самотност , но хубаво!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...