12 abr 2016, 20:07  

Неизбежно

  Poesía
684 0 1

 

Дъждовни небеса и голи клони

Прегръдки със усещане за хлад.

Самотни птици, изоставени перони.

Безкрайното очакване на влак.

 

Сърца останали без звездни звуци.

Самотни стъпки насред  тишина.

Души разкъсани от болни чувства,

се лутат в непрогледна тъмнина.

 

Избори след неизбежните раздели,

като безпътици в самотен океан.

Дали да продължи или се предава.

Решенията всеки взема сам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дъждовни небеса и голи клони

    Прегръдки със усещане за хлад......Навяващо тъга и самотност , но хубаво!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...