Захвърлям във краката ти перото

и листовете късам със наслада.

Не си ми вдъхновение и радост,

а само безразличие дълбоко.

Не четеш ли вече между редовете?

Ключът е в паяжината от рими.

Отдавна съм изстинала, любими!

Не ми е нужно глупавото цвете!

Знам, ще те боли. И аз нали

преглъщала съм да ме изоставят.

Очите ми  - те също се забравят.

Защо обичаш ги? Очи като очи.

Неизбежно е! Не знаеш ли, че всичко

си отива. Един ден ще се смееш на това.

В света безбройни са разбитите сърца

и твоето сред тях ще е излишно.