НЕИЗГОНЕНА - НЕКАНЕНА

Любовта си тръгна тихо -

боса, гола, неизгонена,

както и преди,

неканена дойде.

Не разбрах кога,

нито пък защо?

Може би...

в някоя от чакащите нощи

непрегърната, негалена,

уморена си е отишла.

Или пък...

е заминала във тишината,

уплашена

от мълчаливия ми телефон.

Дали са минали години?

Откога не си усещал

електричество в косите ми?

Откога го има 

този студ в очите ми?

Не, не ми е тъжно, че я няма -

за любовта са нужни двама.