Неизгонена - неканена
НЕИЗГОНЕНА - НЕКАНЕНА
Любовта си тръгна тихо -
боса, гола, неизгонена,
както и преди,
неканена дойде.
Не разбрах кога,
нито пък защо?
Може би...
в някоя от чакащите нощи
непрегърната, негалена,
уморена си е отишла.
Или пък...
е заминала във тишината,
уплашена
от мълчаливия ми телефон.
Дали са минали години?
Откога не си усещал
електричество в косите ми?
Откога го има
този студ в очите ми?
Не, не ми е тъжно, че я няма -
за любовта са нужни двама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илиана Петрова Все права защищены
