Jul 21, 2012, 1:34 PM

Неизгонена - неканена

  Poetry
828 0 1

НЕИЗГОНЕНА - НЕКАНЕНА

 

Любовта си тръгна тихо -

боса, гола, неизгонена,

както и преди,

неканена дойде.

Не разбрах кога,

нито пък защо?

 

Може би...

в някоя от чакащите нощи

непрегърната, негалена,

уморена си е отишла.

 

Или пък...

е заминала във тишината,

уплашена

от мълчаливия ми телефон.

 

Дали са минали години?

 

Откога не си усещал

електричество в косите ми?

Откога го има 

този студ в очите ми?

 

Не, не ми е тъжно, че я няма -

за любовта са нужни двама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиана Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...