valqka (Валентин Василев)
515 2124
3.02.2014 г., 10:29 ч.

Неизживяна жена 

  Поезия » Философска
672 0 8

 

 

 

          Годините вече бързо си отиват,

          препускат с дървен кон на галоп.

          Аз все тъй катеря урвата дива,

          наречена нявга от някой живот.

          Не мога изобщо да го спра,

          нито някак да го върна -

          прегризал съм своя юлар,

          обречен на вечна разлъка ...

          Още малко! Пред мен е звездния път,

          по него ще тръгна смирено и тихо,

          понесъл жезъл от обич на гръб,

          моя ключ за света на звездите.

          Излях го - сплав от радост и мъка,

          от жуженето на нектарни пчели,

          впили хоботчета в цветята на утрото

          и от дъжда вечерен, дето в листата шуми.

          Закалих го в студени вълни неприязън,

          в безсънните нощи и тревожните дни,

          когато окалян, отхвърлян, дори мразен,

          съм вярвал в доброто на любими очи.

          След време, пристигна ли горе,

          ще отключа вратата на мойта звезда

          и там ще приютя душата моя,

          натежала от обич към тази земя.

          Оттам, отгоре ще я сея със шепи -

                                                                любовта,        

          за да е светло в душите на хората,

          да намери звездната пътека и ТЯ

          и незрима, да се слее с простора ми ...

          Единствената, но неизживяна жена ...

 

 

 

         

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??