Неизживяно
Прашинка ли си, дразнеща очите,
която кара сълзите да капят,
трошичка ли във гърлото приседна,
че стоновете мои там се давят...
Бодеж ли си от острието тънко,
дискретно във сърцето ми забито,
напомнящо за ласки невъзможни
и истината между нас, която
направи отношенията сложни.
Перце ли от крило на птица
са пръстите, които ме изгарят
и жаждата със сок от нежни вопли
пулсиращите устни утоляват...
Или си ти звезда в далечината,
във тъмното спасително блестяща,
за мен запалила искрата свята,
която първата целувка праща...
От всичко твое ще си взема малко
и с туй ще съм задоволена...
любов неизживяна ще е жалко
без спомени да бъде потушена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
