just.me (Александра)
2 2
9.03.2016 г., 15:59 ч.

Неизказани думи 

  Поезия » Друга
737 0 3

И в поредната нощ безсънна

някак се престраших да ти звънна.

Дали мислиш за мене не зная,

но май е крайно време да осъзная,

че аз за тебе вече не съществувам

и нямам право да те атакувам.

 

Не мога да бъда господарка на твоите чувства,

не мога да върна денят, в който почувства

в студа - топлината, а в мрака видя светлината.

Причината за всичко това бях аз

и така ми се иска да изкрещя на глас:

 

"Да, вината за раздялата е само моя".

Ето на - ти вече си имаш друг живот,

но в моя ти ще си останеш героя...

А аз ще гледам отстрани като идиот.

 

"Ало" - каза ти и чух така жадувания глас.

Мълчание... Останах в захлас.

Дори не усетих как червения бутон натиснах

и отново силните емоции подтиснах.

 

© Александра Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Понякога, когато звъним на съдбата, тя ни затваря,но това значи само, че ни насочва към нови приказки! Определено си изляла цялата си тъга в това стихотворение! Много е добро!
  • Благодаря за коментарите. alipieva, напълно съзнавам и приемам "забележката". Аз съм човек, който се учи от грешките, защото знам, че чрез тях се придобива опит и точно този опит може да изтласка човек напред.
  • Почуствано от млад, неопитен дух! Любовта е стих и стихът е любов!
Предложения
: ??:??