Неизказани думи
И в поредната нощ безсънна
някак се престраших да ти звънна.
Дали мислиш за мене не зная,
но май е крайно време да осъзная,
че аз за тебе вече не съществувам
и нямам право да те атакувам.
Не мога да бъда господарка на твоите чувства,
не мога да върна денят, в който почувства
в студа - топлината, а в мрака видя светлината.
Причината за всичко това бях аз
и така ми се иска да изкрещя на глас:
"Да, вината за раздялата е само моя".
Ето на - ти вече си имаш друг живот,
но в моя ти ще си останеш героя...
А аз ще гледам отстрани като идиот.
"Ало" - каза ти и чух така жадувания глас.
Мълчание... Останах в захлас.
Дори не усетих как червения бутон натиснах
и отново силните емоции подтиснах.
© Александра All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Понякога, когато звъним на съдбата, тя ни затваря,но това значи само, че ни насочва към нови приказки! Определено си изляла цялата си тъга в това стихотворение! Много е добро!
-
Благодаря за коментарите. alipieva, напълно съзнавам и приемам "забележката". Аз съм човек, който се учи от грешките, защото знам, че чрез тях се придобива опит и точно този опит може да изтласка човек напред.
-
Почуствано от млад, неопитен дух! Любовта е стих и стихът е любов!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
