11.11.2006 г., 16:05 ч.

Неизплакани сълзи 

  Поезия
721 0 1
Осъзнах,че те искам,
след като безвъзвратно те изгубих.
С всяка фибра ти ми липсваш,
но късно е-вече ни погубих!

Телефона пак изплаква,
но сърцето ми затваря.
Може пак да е грешка
и да не е нужно да отговарям.

Няма нощ и няма ден,
мислите ми ровят в твоя сън.
Неизплакани сълзи ме търсят
и почукват на прозореца отвън.

© Гергана Савова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??