Nov 11, 2006, 4:05 PM

Неизплакани сълзи

  Poetry
997 0 1
Осъзнах,че те искам,
след като безвъзвратно те изгубих.
С всяка фибра ти ми липсваш,
но късно е-вече ни погубих!

Телефона пак изплаква,
но сърцето ми затваря.
Може пак да е грешка
и да не е нужно да отговарям.

Няма нощ и няма ден,
мислите ми ровят в твоя сън.
Неизплакани сълзи ме търсят
и почукват на прозореца отвън.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Савова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...