19.07.2015 г., 10:44 ч.

Неизпратени писма 

  Поезия » Любовна
755 0 3

Днес  отново седнах писмо да напиша,

взех поредния лист от тетрадка и молив,

туптеше сърцето ми, по – трудно бе да се диша,

а празният лист ме гледаше жив –

 

чакащ пак до теб да адресирам писмото,

пак да опиша колко обичам и колко боли,

както сръчният скулптор работи с длетото,

така да дълбаят по буквите моите сълзи.

 

Пак бързо свършиха редовете на тайното мое писмо

и всеки ден казвам си „СПРИ, няма да пращаш!,

но сякаш извън себе си пиша и още едно.

 

Да, знам не ги получаваш,

никой не ги е видял,

само аз знам какво е така да се раздаваш,

да се бориш със себе си да останеш цял.

 

Днес вече се вричам – няма да пращам до адресата,

ще помня завинаги заветния ден,

не ще разбереш за щастието ми или за тъгата,

защото неизпратени писмата останаха в мен!

~ Десислава К.~

© Десислава Консулова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??