Неизпратени писма
Днес отново седнах писмо да напиша,
взех поредния лист от тетрадка и молив,
туптеше сърцето ми, по – трудно бе да се диша,
а празният лист ме гледаше жив –
чакащ пак до теб да адресирам писмото,
пак да опиша колко обичам и колко боли,
както сръчният скулптор работи с длетото,
така да дълбаят по буквите моите сълзи.
Пак бързо свършиха редовете на тайното мое писмо
и всеки ден казвам си „СПРИ, няма да пращаш!,
но сякаш извън себе си пиша и още едно.
Да, знам не ги получаваш,
никой не ги е видял,
само аз знам какво е така да се раздаваш,
да се бориш със себе си да останеш цял.
Днес вече се вричам – няма да пращам до адресата,
ще помня завинаги заветния ден,
не ще разбереш за щастието ми или за тъгата,
защото неизпратени писмата останаха в мен!
~ Десислава К.~
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Консулова Всички права запазени
