yotovava (Валентина Йотова)
2506 20935
3.06.2022 г., 12:11 ч.  

Неизпратени писма 

  Поезия » Гражданска
198 3 5

Зад небесните звездни кошари

вакли призрачни агънца блеят.

Крачи – свит в ямурлук – Януари

и косите му снежни ветреят.

 

Още сън е зелената риза

на април и зърната сънуват

как безмълвни край селото слизат

върболистни уханни хоругви.

 

И на пазва притиснал реката,

лед ревниво ѝ къта водите.

Уж е мъртъв светът, ала вятърът

тръска клони, вдървени от кикот.

 

И животът се ражда отново.

Виждам ясно как плахо припуква

на зората кърмилният огън

във окото на сънния бухал.

 

Тъй ме връща във скута на юни –

дядо клепа косата звънливо,

да изкърпи протрити калцуни,

баба сяда на края на нивата.

 

Къткат квачки из двора, петлето

на зората завесата вдига...

Ровя с пръсти заспалата пепел.

Но от Рая писма не пристигат.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??