Неизпратени писма
Зад небесните звездни кошари
вакли призрачни агънца блеят.
Крачи – свит в ямурлук – Януари
и косите му снежни ветреят.
Още сън е зелената риза
на април и зърната сънуват
как безмълвни край селото слизат
върболистни уханни хоругви.
И на пазва притиснал реката,
лед ревниво ѝ къта водите.
Уж е мъртъв светът, ала вятърът
тръска клони, вдървени от кикот.
И животът се ражда отново.
Виждам ясно как плахо припуква
на зората кърмилният огън
във окото на сънния бухал.
Тъй ме връща във скута на юни –
дядо клепа косата звънливо,
да изкърпи протрити калцуни,
баба сяда на края на нивата.
Къткат квачки из двора, петлето
на зората завесата вдига...
Ровя с пръсти заспалата пепел.
Но от Рая писма не пристигат.
© Валентина Йотова All rights reserved.
