17.01.2011 г., 1:17

Неизвестна народна песен - за rumpel

1.5K 0 14

 

НЕИЗВЕСТНА НАРОДНА ПЕСЕН

 

                                                Посвещение – закачка  с уважение

                                                На  rumpel (Румяна Пелова)

                                                редовен професор в АИИС*


Хала страшна се задава,

чак земята се разтресе.

Тя на никой не прощава...

в миг мълвата се разнесе.

Тичат всички земни твари

по сокаци и мегдани

и се крият кой където свари,

че  от хала никой ги не брани.

Не е била страшна хала,

що е ужаси създала,

най-са били баш юнаци,

със самурени калпаци,

баш юнаци със мераци,

да откраднат вакла Руми,

вакла Руми, дето знае думи -

поразяващи куршуми.

Но се Румето не плаши

от какви и да са юнаци,

от  апаши, богаташи,

ни от страшни върколаци.

Тя със меча, изкован от страшни думи

полетя към баш юнаци,

и набързо гиздавата Руми

им съсече всякакви мераци.

Разпищяха се юнаци,

изпопадаха калпаци,

всичко живо се сащиса,

че до крак ги тя бастиса.

 

И днес йощ...

 

* АИИС – Академия за Изискана и Изящна Словестност.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Запрянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вземат ли двама умни хора да се заплесват с глупости, работата е сериозна
    Поздрави и на двамата
  • rumiana (Румяна ):
    Ето другата Румяна,
    и красива и засмяна,
    но пък зорко пази свойте тайни,
    във подземия незнайни.

    Стел и Лина: Сърдечна благодарност.
  • Чудесно посвещение-Браво!
  • Поздравления за теб и вдъхновението ти.
  • Лелее,направо се шашнах!Че те Румяните били страшни...май!Ама не всички!Мен никакви юнаци не ме задирят,макар,че си нямам либе!Разкошотия!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...