Нежен спомен
1.1K
0
2
Ти помниш ли оная тъмна вечер,
бе пролет и навън бе нежен хлад.
Гледах те в очите и мълчах,
в главата ми две думи се въртяха.
Хиляда пъти ги повтарях,
но не можех да ги изрека на глас.
Като в любима книга исках в мене да се взреш,
исках ти в очите ми да прочетеш,
колко силно те обикнах,
колко много с тебе свикнах.
Поех си дъх и с разтреперено сърце,
макар и тихичко ти казах аз:
ОБИЧАМ ТЕ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Тодорова Всички права запазени
