Jul 30, 2007, 11:24 PM  

Нежен спомен

  Poetry
1.1K 0 2

Ти помниш ли оная тъмна вечер,
бе пролет и навън бе нежен хлад.
Гледах те в очите и мълчах,
в главата ми две думи се въртяха.
Хиляда пъти ги повтарях,
но не можех да ги изрека на глас.
Като в любима книга исках в мене да се взреш,
исках ти в очите ми да прочетеш,
колко силно те обикнах,
колко много с тебе свикнах.
Поех си дъх и с разтреперено сърце,
макар и тихичко ти казах аз:
ОБИЧАМ ТЕ!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така е!Накара ме лекичко да се усмихна и силно да поема дъх...Много нежен стих...
  • Красиво и обичащо ...
    Нежно посвещение.

    Поздрав и усмивка.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...