30 июл. 2007 г., 23:24  

Нежен спомен

1.1K 0 2

Ти помниш ли оная тъмна вечер,
бе пролет и навън бе нежен хлад.
Гледах те в очите и мълчах,
в главата ми две думи се въртяха.
Хиляда пъти ги повтарях,
но не можех да ги изрека на глас.
Като в любима книга исках в мене да се взреш,
исках ти в очите ми да прочетеш,
колко силно те обикнах,
колко много с тебе свикнах.
Поех си дъх и с разтреперено сърце,
макар и тихичко ти казах аз:
ОБИЧАМ ТЕ!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е!Накара ме лекичко да се усмихна и силно да поема дъх...Много нежен стих...
  • Красиво и обичащо ...
    Нежно посвещение.

    Поздрав и усмивка.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...