Нежна дилема
От пръстите на летния си ден
вълни от светлостишия да взема,
да очертая с морски дъх солен
по пясъците нежната дилема.
Да бъда ли сълза от цветен смях,
със капките, полепнали по тебе,
с небе от моя слънчев свят,
във който беше някога във мене.
Да бъда ли илюзия за бряг,
във който да осъмна по-щастлива?
И стъпката на твоя топъл праг
с една надежда, че съм нужна...
Или да си отида тихо, много тихо.
Тъй както младостта ми си отива.
И без агонията мълчаливо
да свърна в есенност красива.
Или да те измисля от сърцето,
копняло обич светла (като мед),
такава, със която да рисувам
по устните ти слънчев словоред...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
