Нежна дилема
От пръстите на летния си ден
вълни от светлостишия да взема,
да очертая с морски дъх солен
по пясъците нежната дилема.
Да бъда ли сълза от цветен смях,
със капките, полепнали по тебе,
с небе от моя слънчев свят,
във който беше някога във мене.
Да бъда ли илюзия за бряг,
във който да осъмна по-щастлива?
И стъпката на твоя топъл праг
с една надежда, че съм нужна...
Или да си отида тихо, много тихо.
Тъй както младостта ми си отива.
И без агонията мълчаливо
да свърна в есенност красива.
Или да те измисля от сърцето,
копняло обич светла (като мед),
такава, със която да рисувам
по устните ти слънчев словоред...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
