Нежна гибел
В очите ти студени прочетох като в книга,
че вече няма смисъл любовта за нас,
че са безсилни и молбите ми, и казах: "Стига!"
"Добре" - отвърна с безразличен глас.
Навярно твърде късно книгата разтворих
и сляп съм бил за истината с дни.
Прости ми, че отново "глупости" ти заговорих!
Ела, послушай и ако искаш си тръгни!
Не съм и предполагал колко ще е трудно
да скитам сам, без теб ръка в ръка
и времето ми да се влачи адски мудно,
да се изнизват дните ми едва-едва.
Бъди спокойна, няма да се върна.
Отмина времето, когато бях желан.
Ще дойдат дни аз друга да прегърна.
Ще я обичам, може би, но не и с онзи плам.
Душата си пред теб изливам за последно
и чашата действителност до дъното изпих...
Здравей, той пукна - изгуби се безследно,
но дръж, за теб е и последният му стих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Рашков Всички права запазени
