В очите ти студени прочетох като в книга,
че вече няма смисъл любовта за нас,
че са безсилни и молбите ми, и казах: "Стига!"
"Добре" - отвърна с безразличен глас.
Навярно твърде късно книгата разтворих
и сляп съм бил за истината с дни.
Прости ми, че отново "глупости" ти заговорих!
Ела, послушай и ако искаш си тръгни!
Не съм и предполагал колко ще е трудно
да скитам сам, без теб ръка в ръка
и времето ми да се влачи адски мудно,
да се изнизват дните ми едва-едва. ...