6.08.2007 г., 11:12

Нежна роза

826 0 0
Окървавена лежеше на гроба ми,
разпилени парченца сонет,
от моята нежност погребана,
откъснала роза от теб.
Полумъртва изстива дланта ти,
излята от лунни вълни,
красива и нежна оставена,
в сърцето на своя вампир.
Неподвижна блестеше на гроба ми
като разлята и нежна вода,
в която оставяш огледана,
предсмъртни надгробни слова:

За да бъдеш, ще бъда откъсната
твоя нежна роза от кръв.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Воронски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...