6 ago 2007, 11:12

Нежна роза

  Poesía
828 0 0
Окървавена лежеше на гроба ми,
разпилени парченца сонет,
от моята нежност погребана,
откъснала роза от теб.
Полумъртва изстива дланта ти,
излята от лунни вълни,
красива и нежна оставена,
в сърцето на своя вампир.
Неподвижна блестеше на гроба ми
като разлята и нежна вода,
в която оставяш огледана,
предсмъртни надгробни слова:

За да бъдеш, ще бъда откъсната
твоя нежна роза от кръв.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Воронски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...