Нежната хартия
1K
0
0
Мастилото се впива в бялата хартия,
тъй чиста и невинна бе тя преди секунди...
Сега обляна е във мойте мъки,
мойте страдания и спънки...
Сълзите попива ми, горчиви,
размазвайки мастилото небрежно.
Изсъхват сините сълзи,
но болката остава, парейки я нежно...
Крясъкът разяжда кожата й снежно бяла,
настръхналите страници умират в миг,
парещите звуци разтреперват цяла,
оставайки я... без дъх... без лик...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мелиса Всички права запазени
