23.01.2008 г., 23:29

Нежност

1K 0 13
 

Слънчогледови ириси и полета от мак - 

изрисувах на твойта грижовност стените

и застлах със очакване тихия праг;

eсента осланени надежди изсипа:

 

Бързи крачки - догонва синхрона сърцето,

обичта ни - изгладена и съвсем делова,

нежността ти,  изпросенa - дребни монети -

в моите длани премръзнали продрънква едва...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Жалко е ,че става така с обичта...Дали е неизбежно?
  • eсента осланени надежди изсипа:

    И нататък ..."делова", "дребни монети", тъжно е някак си.
  • Препрочитам сигурно за шести път тази творба от няколко дена насам... И всеки път ме докосва по различен начин. Много е интересна... многопластова... Пишеш наистина оригинално и определено събуждаш душата. Благодаря ти за тези изживявания!
  • Поздрав искрен от все сърце за стиха,миличка!!!
    Прегръщам те!!!
  • Благодаря на всички, които усетиха.
    Ниела, ако има нещо, което не бих променила в този стих, това определено е финалът!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...