Нежностих
В шепота на пеперудени криле,
в прилива на бриза лунен,
крият се безброй от светове,
но не можеш да ги видиш буден!
Трябва да си мъничко заспал,
малко по-отнесен, замечтан,
и снегът тогава е кристал,
а небето се превръща в океан...
Щурците, като дребни елфи,
говорят си с камбанки от роса.
Под камъните чакат скрити делви
препълнени с вълшебни чудеса.
А вятърът засрамено те пита
дали посоката му знаеш накъде е...
Един такъв е, закачлив, възпитан,
а в струните му, времето се смее.
Самият ти си рицар, принц честит,
пред теб принцеси влизат във двубой
и удрят неуморно меч във щит -
Наградата си ти, във този бой...
А мечовете им са от пера
на птица Феникс, ах, горката тя,
оскубана е в тяхната игра -
и вместо с тях... покрита е с цветя...
Красиво е във този нежностих
и по-красиво може и да бъде!
А тайната в началото разкрих -
а тя е просто... да не бъдеш буден...
25.05.2014.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
