Нежността ти да е като жигосване
| Ти - грешният, трудният, надменният, с поглед остър и каменни черти. Страстно властният, загадъчно нежният, на колене с ръце молитвени... Аз - покорно истинска и търсеща, обич искрена и закрила, в буквено преплитане молеща всичко да е истина и да имаш сила да запазиш магията буквена! Да изгаряш в страст от фантазии! Да хапеш устни до кръв в утрините и от копнеж изгарящ да не ме намразиш... Нека е тайнство и магия забъркана от две души на скитничество обречени, напуснали отчаяно телата ни задъхани, в злия свят самотни и разсъблечени. Води ме по пътеките каменни... Ще те чакам в тази нощ пълнолунна, подчини ме и нека е паметно... Накарай ме да те целуна. Накарай ме задъхана от надежда да съм безсилна в очакваното докосване. За тялото ми тръпнещо яростта да е мехлема, нежността - безполезно жигосване... Покори ме с безнадеждната обич на сърце, пробило гърдите, изоставило тяло под демонски бич, неспособно да понесе злините. Задъхана нощ в лятото знойно, бури и шеметна скорост, накарай ме да гледам в очите ти покорно, с коси разпуснати до отворен прозорец... | |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Всички права запазени
