Нека
493
0
0
НЕКА
От дългите нощи чакам закрила,
но вече ръцете на дните са къси.
В мене мъка - змия се е стаила.
И кой ли за радост ме търси?
Още чакаме със старата къща,
със нея отдавна сме станали зима.
Захвърлен камък, назад не се връща.
… Теб не захвърлих. Нека те има!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
