Nov 30, 2008, 9:33 PM
Нека
403
0
0
НЕКА
От дългите нощи чакам закрила,
но вече ръцете на дните са къси.
В мене мъка - змия се е стаила.
И кой ли за радост ме търси?
Още чакаме със старата къща,
със нея отдавна сме станали зима.
Захвърлен камък, назад не се връща.
… Теб не захвърлих. Нека те има!
От дългите нощи чакам закрила,
но вече ръцете на дните са къси.
В мене мъка - змия се е стаила.
И кой ли за радост ме търси?
Още чакаме със старата къща,
със нея отдавна сме станали зима.
Захвърлен камък, назад не се връща.
… Теб не захвърлих. Нека те има!
© Мимо Николов All rights reserved.
Random works
-
-
Broken chains and echoing screams, endless pieces of scattered dreams haunt the mind of the observer...
-
Whenever I think of us, what becomes of my mind Is a mess which I cannot trust; I am suddenly blind....
-
Обичам те, защото винаги си бил до мен, винаги когато съм имала лош ден. Обичам те, защото ти си топ...
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
