Нека бъде така
Нека бъде така, както даже не се осмелихме -
да погледнем в очите това, дето все недовиждахме.
Да ни кресне мълчаното, дето дълбоко го крихме
и от дъното чак като тежка вода заприижда.
Да отърсим оковите, дето сами изковахме
и без техния звън да ни стане камбанно и светло.
Да се смеем на глас, на което преди не посмяхме
и да видим от стръмното как се роят ветровете.
Още малко сме тук и додето ни има да бъдем.
Да открием, което изгубени в страх не открихме
и да съмнем от бледите сенки на своето тъмно,
за да бъдем такива, каквито не си позволихме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
