Нека да залезе слънцето
Нека да залезе слънцето
Как искам да целуна слънцето,
да ме погали с огнени лъчи,
да върна светлината и лятото
и зарея поглед в твоите очи.
Какво ще намеря там не зная,
не зная и дали ще заболи.
Само знам, че за това мечтая.
Уморих се от солените сълзи...
Копнея аз да ме прегърнеш,
да допреш устни до мойте две,
на ласката ми да отвърнеш
и да ме поглезиш като дете...
И нека да залезе слънцето,
другаде да пръска златни искри.
Ако те имам, не ми трябва то.
Нека погаля твойте златни коси...
Но мойта обич стойност няма.
Това нашепва подло есента
и ако смяташ, че е измама,
то... покажи ми любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирела Шопова Всички права запазени
