3.09.2011 г., 15:02

Нека помним и мислим

867 1 14

                             

 

                          Нека помним и мислим

 

 

 

         Земя прекрасна, ти си като райски сън,
       с природа чудна, от омайна по-омайна.
       Съсипваха те много дълго и "по план",
       виновни няма, всичко е дълбока тайна.

  Едни управници крадяха явно и без капка свян,
  помагаха им други тайно, да крадеш е лесно.
  Забравили предизборното мото "Аз ще дам",
  натрупаха богатства, „трудейки се честно”.

        И днес, след пълните провали, аз не знам
        как с нахалство, тъй безумно и безкрайно,
        с тапигьозлук, забравяйки какво е срам,
        те, същите, подлъгват ни отново, всеотдайно.

  Затуй, почни да мислиш българино сам,
  не гледай повече без вяра и със поглед плах.
  Защото залогът за бъдещето ни е тъй голям,
  за него трябва да се борим, с мисъл и без страх !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ена,
    благодаря.
    Да е честит и на теб и всички БЪЛГАРИ !
  • Честит празник, Петър!
  • Магдалена,
    благодаря !
    Дали ще го прочетат много, не зная. Но се надявам поне тези, които се вълнуват за бъдещето, да го прочетат и помислят по своему само минутка по темата, не върху качеството на написаното
  • чудесно послание...
    иска ми се повече хора да го прочетат...
    сърдечен поздрав, Петър..
  • nikikomedvenska,
    "клъцнахте" нещо, за което не се бяхме договаряли, но нейсе, оставате ми длъжник

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...