Нека само от красота ме боли...

Поезия

870 0 4

Нека само от красота ме боли -
искам с мен тя да бъде жестока.
Прободени мигове с къси игли

тънат в мрака на призрачен вопъл.

Ако смисълът носи обичане,

обичта пък е временна спойка,

значи няма я грозната истина(!)

от морета втечнила се болка.

Но изплувах ги - всички - без лодка.
Луната невинно крои ни мечти.
Нека с мен тя да бъде жестока!
Нека само от красота ме боли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0