Нека само от красота ме боли -
искам с мен тя да бъде жестока.
Прободени мигове с къси игли
тънат в мрака на призрачен вопъл.
Ако смисълът носи обичане,
обичта пък е временна спойка,
значи няма я грозната истина(!)
от морета втечнила се болка.
Но изплувах ги - всички - без лодка.
Луната невинно крои ни мечти.
Нека с мен тя да бъде жестока!
Нека само от красота ме боли...
© Цвет All rights reserved.