Нека се омацаме със кал
539
0
0
Нека се омацаме със кал,
нормалното така ме отегчава.
Да си направим дървен сал
и да се спуснем шеметно по хълма.
С чаша ароматен чай
да поговорим в рими за небето
и мигът да няма край
като звездите, отразени във морето.
Да се качим на някоя скала
далеч от всички малки хора.
Вятърът ще ни довее пролетта
и песен ще ехти във небосвода.
И щом удари полунощ
нека полежим върху земята.
Попивайки от лунния разкош
и времето потъва в тишината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Бум- бум Всички права запазени
