Mar 15, 2015, 5:28 PM

Нека се омацаме със кал 

  Poetry » Other
380 0 0

Нека се омацаме със кал,

нормалното така ме отегчава.

Да си направим дървен сал

и да се спуснем шеметно по хълма.

 

С чаша ароматен чай

да поговорим в рими за небето

и мигът да няма край

като звездите, отразени във морето.

 

Да се качим на някоя скала

далеч от всички малки хора.

Вятърът ще ни довее пролетта

и песен ще ехти във небосвода.

 

И щом удари полунощ

нека полежим върху земята.

Попивайки от лунния разкош

и времето потъва в тишината.

© Мария Бум- бум All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??