Нека се омацаме със кал

Нека се омацаме със кал,

нормалното така ме отегчава.

Да си направим дървен сал

и да се спуснем шеметно по хълма.

С чаша ароматен чай

да поговорим в рими за небето

и мигът да няма край

като звездите, отразени във морето.

Да се качим на някоя скала

далеч от всички малки хора.

Вятърът ще ни довее пролетта

и песен ще ехти във небосвода.

И щом удари полунощ

нека полежим върху земята.

Попивайки от лунния разкош

и времето потъва в тишината.