Нека спи любовта ми под камък
Във Родопа,
зад сèло Зàбърдо,
има пèщера – дяволско гърло.
Аз проучвах,
разпитвах къде е,
и отидох, и легнах над нея.
И извиках три пъти неистово:
“Искам я! Искам я! Искам я!”
Но ми отвърна ехото с кискане:
“Никога! Никога! Никога!”
Никога вече
няма да бъдеш със нея!
Никога вече
няма да бъдеш обичан!
Никога вече
няма да бъдеш щастлив!
- Знам! - му кàзах. - Затова съм и тука!
Един камък огромен
доставих
и на ръба го поставих!
И пак викнах
три пъти неистово:
“Искам я! Искам я! Искам я!”
И,
преди ехото да отговори,
с канарата отвòра затворих!
Нека спи любовта ми под камък!
Да крещи,
да се блъска в стените
и, на дъното като се свие,
да скимти и безсилно да вие!
А пък аз ще си свиркам и пея -
без любов по-добре се живее!
Страх ме е само, след време,
някой глупав юнак да не вземе
с канарата ми да се пребори –
и, гърлото й като отвори,
любовта ми оттам да излезне
и в сърцето му младо да влезне!
Че какво ли го чака юнака!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
