cvete21 (Цветелина Янкова)
46 912
27.07.2007 г., 9:38 ч.

Нека страдаш ти докрай 

  Поезия
1027 0 6
Обичам те, но ти ме мразиш -
за теб глупачката съм аз.
Не искам вече да те виждам -
отивай си от този час!

Не искам нищо да ми казваш,
лъжи са думите ти, знам.
Върви! Каквото и да правиш,
дано се чувстваш вечно сам!

Очите ми дано сънуваш
и нека да те следвам аз,
да бъда вечно в твойте мисли,
да нямаш мира нито час!

Тогава ти ще съжаляваш!
"Сгреших!" - ще кажеш, но дали
сълзите твои аз ще видя?
Ще върнеш ли онези дни?

Каквото и да правиш вече,
далеч ще бъда, с някой друг,
а ти ще бъдеш тъй самотен,
ще искаш с теб да бъда тук.

Но няма аз да се обърна,
не ще повярвам в тебе, знай,
при тебе няма да се върна
и нека страдаш ти докрай!

© Цветелина Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви много! Вили, наистина пожеланията към него ме бяха пообзели, но се отърсих от тях. Поздрави на всички!
  • Понякога в живота става така!Поздрав!
  • "Но няма аз да се обърна,
    не ще повярвам в тебе, знай,
    при тебе няма да се върна
    и нека страдаш ти докрай!"

    особенно това, или нещо от сорта ми казаха наскоро, не знам дали е истина, дали го мислят, но ... въпреки това, добре изразен стих.
  • Много хубаво стихче...
  • хубав стих Цвете,но усещам че "пожеланията " отправени към него,са обзели теб сега - недей!Самотата му,няма да запълни празното място,в сърцето ти.Поздрав!
  • Браво, Цветенце!
    Чети, учи се и пиши... защото можеш!
Предложения
: ??:??