Нека страдаш ти докрай
за теб глупачката съм аз.
Не искам вече да те виждам -
отивай си от този час!
Не искам нищо да ми казваш,
лъжи са думите ти, знам.
Върви! Каквото и да правиш,
дано се чувстваш вечно сам!
Очите ми дано сънуваш
и нека да те следвам аз,
да бъда вечно в твойте мисли,
да нямаш мира нито час!
Тогава ти ще съжаляваш!
"Сгреших!" - ще кажеш, но дали
сълзите твои аз ще видя?
Ще върнеш ли онези дни?
Каквото и да правиш вече,
далеч ще бъда, с някой друг,
а ти ще бъдеш тъй самотен,
ще искаш с теб да бъда тук.
Но няма аз да се обърна,
не ще повярвам в тебе, знай,
при тебе няма да се върна
и нека страдаш ти докрай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветелина Янкова Всички права запазени
Вили, наистина пожеланията към него ме бяха пообзели, но се отърсих от тях. Поздрави на всички!