27.07.2007 г., 9:38

Нека страдаш ти докрай

1.5K 0 6
Обичам те, но ти ме мразиш -
за теб глупачката съм аз.
Не искам вече да те виждам -
отивай си от този час!

Не искам нищо да ми казваш,
лъжи са думите ти, знам.
Върви! Каквото и да правиш,
дано се чувстваш вечно сам!

Очите ми дано сънуваш
и нека да те следвам аз,
да бъда вечно в твойте мисли,
да нямаш мира нито час!

Тогава ти ще съжаляваш!
"Сгреших!" - ще кажеш, но дали
сълзите твои аз ще видя?
Ще върнеш ли онези дни?

Каквото и да правиш вече,
далеч ще бъда, с някой друг,
а ти ще бъдеш тъй самотен,
ще искаш с теб да бъда тук.

Но няма аз да се обърна,
не ще повярвам в тебе, знай,
при тебе няма да се върна
и нека страдаш ти докрай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви много! Вили, наистина пожеланията към него ме бяха пообзели, но се отърсих от тях. Поздрави на всички!
  • Понякога в живота става така!Поздрав!
  • "Но няма аз да се обърна,
    не ще повярвам в тебе, знай,
    при тебе няма да се върна
    и нека страдаш ти докрай!"

    особенно това, или нещо от сорта ми казаха наскоро, не знам дали е истина, дали го мислят, но ... въпреки това, добре изразен стих.
  • Много хубаво стихче...
  • хубав стих Цвете,но усещам че "пожеланията " отправени към него,са обзели теб сега - недей!Самотата му,няма да запълни празното място,в сърцето ти.Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...