Нека ти припомня...
Нека ти припомня...
Почакай... Спри за миг!
Вдигни очи и погледни небето!
Виждаш ли онази ярка звезда от ляво, ето там?
Навярно забравил си за нея?
Няма нищо...
Седни, послушай нейната история!
Преди много дни същата тази звезда бе младо момиче..,
което влюби се в момче, което не я заслужаваше.
Тя го обичаше, боготвореше го, мечтаеше за него,
сънуваше го... След време както при повечето влюбени,
дойде мигът на тяхната раздяла. Тогава тя разбра!
Той бягаше! В неговото сърце имаше друга,
за която копнее, жадува и страда.
Въпреки всичко, въпреки всички,
момичето не спря да го обича,
дори по-силно от преди!
Минаваха дни, а момичето изгаряше в кръвта,
бликаща от раната в сърцето си...
Тогава самодива, в бели одежди,
прошепна тихичко на младото момиче:
С тази любов бъди благословена!
Върви горе, запази надеждата,
че някой някога за теб ще живее!
Тогава младото момиче се превърнало в ангел,
живеещ сред звездите, ангел хранител!
...Спомни ли си сега? Да, точно така!
Тя, тази звезда, свети за теб,
гори само за твоята усмивка!
Можеш да вървиш сега...
Само запомни едно... Вече знаеш!
Бе обичан, бе закрилян!
Както тогава, така и сега!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Янчова Всички права запазени
