Колко е хубаво, когато вън вали,
очите си затваряш и се вслушваш във молби..
Молбите на цветчетата за още една капка,
молбите на зелените треви и на дръвчетата,
молбите на всичко живо на земята,
на света, нуждаещ се отново да е чист.
Колко хубаво нещо е дъжда..
идва и разкрива красотата на вселената,
взима всичко мръсно от този хубав свят,
и на тръгване остава само светла дирята.
Колко хубаво би било да има
дъжд за душите на хората обречени,
да дойде, да изтръгне от сърцата им чернилката,
за да остане само добротата във душите им.
© Периян Байрамова Всички права запазени