13.11.2013 г., 22:58  

Нека замълчим!...

879 0 0

Не си поканен на вечеря, на която присъстваш.

Душата ти плаче… Но на никой не липсваш.

Какво ти остава?... Да се надкряскваш със гаргите?

Няма смисъл!? Няма смисъл…

 

Не си поканен във дом, в който живееш.

Душата ти стене. Но на никой не липсваш.

Какво ти остава? Да се бориш с оградите?

Няма смисъл? Няма смисъл..

 

Не си поканен в сърце, което обичаш.

Душата ти тлее. Но на кой ли му липсваш?

Какво ти остава? Да погълнеш отровите?

Има ли смисъл? Има ли смисъл?...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлиан Владимиров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...