Trepach
31 резултата
Не си поканен на вечеря, на която присъстваш.
Душата ти плаче… Но на никой не липсваш.
Какво ти остава?... Да се надкряскваш със гаргите?
Няма смисъл!? Няма смисъл…
Не си поканен във дом, в който живееш. ...
Душата ти плаче… Но на никой не липсваш.
Какво ти остава?... Да се надкряскваш със гаргите?
Няма смисъл!? Няма смисъл…
Не си поканен във дом, в който живееш. ...
720
Когато заспиват очите,
душите ни - скитници гладни,
поемат в светове неоткрити,
с надеждата топлина да откраднат.
Когато заспиват лъчите ...
душите ни - скитници гладни,
поемат в светове неоткрити,
с надеждата топлина да откраднат.
Когато заспиват лъчите ...
924
7
Като снежинки в коледната нощ
опитваме се да ловиме мигове,
в които сме били щастливи...
Като прашинки след пролетния дъжд
потънали завинаги са в локвата ...
опитваме се да ловиме мигове,
в които сме били щастливи...
Като прашинки след пролетния дъжд
потънали завинаги са в локвата ...
1267
5
Ти отиде в друг свят, мило,
в който не светят така ярко звездите,
в който лунния сърп е помръкнал
и лунния прах по косите ти,
посивял е и тъжен, изгубил ...
в който не светят така ярко звездите,
в който лунния сърп е помръкнал
и лунния прах по косите ти,
посивял е и тъжен, изгубил ...
1073
4
Ти отиде в нов свят, мило,
в който не светят така ярко звездите,
в който лунния сърп е помръкнал,
но се вкопчи в надеждата да откриеш
отново във мрака своето несбъднато щастие. ...
в който не светят така ярко звездите,
в който лунния сърп е помръкнал,
но се вкопчи в надеждата да откриеш
отново във мрака своето несбъднато щастие. ...
846
1
На дъщеря ми
Диана!
Бих искал да съм твоят покрив!
Да те пазя от дъжда, от снега,
от градушката, от камъните ...
Диана!
Бих искал да съм твоят покрив!
Да те пазя от дъжда, от снега,
от градушката, от камъните ...
1333
4
Докосни ме - и ще се опариш!
Погледни ме - ще се разтопиш!...
Целуни ме - в пламъци ще се обагриш!...
Прегърни ме страстно... и за миг ще изгориш!!!
Докосни ме като нежен, летен бриз! ...
Погледни ме - ще се разтопиш!...
Целуни ме - в пламъци ще се обагриш!...
Прегърни ме страстно... и за миг ще изгориш!!!
Докосни ме като нежен, летен бриз! ...
1153
8
Страстта ми като лава ще стопи
вековната, замръзнала черупка!
И устремен към твойте галещи вълни
ще те обливам със любов и жар,
в очакване на твоята целувка... ...
вековната, замръзнала черупка!
И устремен към твойте галещи вълни
ще те обливам със любов и жар,
в очакване на твоята целувка... ...
1075
5
Дъхът ми спря при първата целувка.
Телата ни без глас разбраха, че се искат.
Душата ми е наранена струна от счупена китара,
на която можеш само ти да свириш...
Не зная път до твоето сърце ...
Телата ни без глас разбраха, че се искат.
Душата ми е наранена струна от счупена китара,
на която можеш само ти да свириш...
Не зная път до твоето сърце ...
992
6
При теб ще дойда по лунната пътека…
Със звезден прах косите ще посипя…
Така жадувана утеха
в милувките ти ще открия…
Под нацъфтели ябълкови клони ...
Със звезден прах косите ще посипя…
Така жадувана утеха
в милувките ти ще открия…
Под нацъфтели ябълкови клони ...
937
6
И пак здравей, Кралице на мечтите ми!
Добър да е денят ти, окъпан в светлина!
И може би ще възнаградиш слугата си
със капчица надежда, че не e мъртва Любовта!?.
И пак сме тук и пак сме същите… ...
Добър да е денят ти, окъпан в светлина!
И може би ще възнаградиш слугата си
със капчица надежда, че не e мъртва Любовта!?.
И пак сме тук и пак сме същите… ...
1021
5
И пак здравей и пак е вечер…
Нощта слепила е с тъгата си
твойта неусетно вкаменяла нежност…
Попадаш в своите разпятия –
и днес неотразени от истинската ...
Нощта слепила е с тъгата си
твойта неусетно вкаменяла нежност…
Попадаш в своите разпятия –
и днес неотразени от истинската ...
890
4
1101
5
Отрони се като забрава
и спусна се над нас
студена старческа ръка.
Жестокият капан на времето
затисна ни със свойта самота. ...
и спусна се над нас
студена старческа ръка.
Жестокият капан на времето
затисна ни със свойта самота. ...
851
1
Ти казваше, че се оплаквам от своята съдба.
Но не разбираше, че гледам с други очи на света...
Ти ме упрекваше, че спирам живота.
Но не усети как сама повика смъртта?...
Ти искаше от мен да бъда човек!? ...
Но не разбираше, че гледам с други очи на света...
Ти ме упрекваше, че спирам живота.
Но не усети как сама повика смъртта?...
Ти искаше от мен да бъда човек!? ...
857
1
1059
2
Родих се малък
и все не можех да порасна.
на моята душа
сражавах се аз сам…
Непоносимо тежко бе – ...
и все не можех да порасна.
на моята душа
сражавах се аз сам…
Непоносимо тежко бе – ...
1010
7
и пълна с любов се върна в морето.
Може би никога вече няма да го прегърне?...
а потънала в синя тъга ще страда по него!..
А ако пак се завърне, ще бъде ли същия бряг?...
Ще бъде ли пак същия пясък?... ...
Може би никога вече няма да го прегърне?...
а потънала в синя тъга ще страда по него!..
А ако пак се завърне, ще бъде ли същия бряг?...
Ще бъде ли пак същия пясък?... ...
964
7
Аз оше стена.
срещу тая безмълвна тъма.
А ужким е мъртва,
но стяга душата.
А ужким не диша, ...
срещу тая безмълвна тъма.
А ужким е мъртва,
но стяга душата.
А ужким не диша, ...
840
3
Колко много вледенени трупове.
Блясъка на изморения кристал.
Накъде отиват те?
Кой ги е разбрал?
Кой във тях смисъла на невъзможното е спрял? ...
Блясъка на изморения кристал.
Накъде отиват те?
Кой ги е разбрал?
Кой във тях смисъла на невъзможното е спрял? ...
1213
5
Решетки. Перваз. Мъгла.
Над перваза – свобода.
Но свобода отнесена в мъгла!?.
Един прозорец сам проблясва,
окъпан в топлина. ...
Над перваза – свобода.
Но свобода отнесена в мъгла!?.
Един прозорец сам проблясва,
окъпан в топлина. ...
1566
1
напомнящи за своето безкрайно,
затворено съществуване…
Искри в нощта,
тръпнещи в очакване…
Светещ сноп лъчи, ...
затворено съществуване…
Искри в нощта,
тръпнещи в очакване…
Светещ сноп лъчи, ...
838
3
Дойде при мен
замислена и тъжна...
жадуваща да чуеш
истината за света?...
Не исках да те лъжа!... ...
замислена и тъжна...
жадуваща да чуеш
истината за света?...
Не исках да те лъжа!... ...
781
Ужасно е да лягаш нощем
сам със себе си,
далеч от себе си,
измръзнал,
жадуващ топлината ...
сам със себе си,
далеч от себе си,
измръзнал,
жадуващ топлината ...
723
Плачещи стонове за малко любов.
Изтръгната музика от страдащ копнеж.
Печална измама, очакваща нов
или стар полъх на тихо догаряща свещ.
Единствен и чужд за околния свят. ...
Изтръгната музика от страдащ копнеж.
Печална измама, очакваща нов
или стар полъх на тихо догаряща свещ.
Единствен и чужд за околния свят. ...
893
4
Ти казваше, че още ме обичаш!...
Но каза ми, че друг ще ме смени.
“Какво тук значи някаква си личност?”
Какво от туй, че ме боли?...
А розите цъфтят на своя храст, ...
Но каза ми, че друг ще ме смени.
“Какво тук значи някаква си личност?”
Какво от туй, че ме боли?...
А розите цъфтят на своя храст, ...
1296
10
Ако можех целия свят да преобърна!?
Ако можех живота си да дам на смърта!?
Но с мен да бъдеш вечно!!!
Да те обичам вечно…
Както в този миг, когато плача, ...
Ако можех живота си да дам на смърта!?
Но с мен да бъдеш вечно!!!
Да те обичам вечно…
Както в този миг, когато плача, ...
799
2
Не виждаш ли как стария гларус
прегракнало крещя, крещя и отлетя?
Не чуваш ли как зеления кипарис
тихо се отърси от снега?
Не чувстваш ли как в твоите обятия ...
прегракнало крещя, крещя и отлетя?
Не чуваш ли как зеления кипарис
тихо се отърси от снега?
Не чувстваш ли как в твоите обятия ...
648
4
Идвай във здрача на умиращия ден!
Идвай, когато вятърът южен спре ужасен
от грубия удар в неумолимата мощ на съдбата!
С жадни устни целувай мойте сухи уста.
С алчен поглед пий мойте угаснали очи. ...
Идвай, когато вятърът южен спре ужасен
от грубия удар в неумолимата мощ на съдбата!
С жадни устни целувай мойте сухи уста.
С алчен поглед пий мойте угаснали очи. ...
1196
5
Голото бедро на примадоната
се сви около изпънатата шия
и нежно стегна те за гърлото.
Не вярваше на ужаса,
който се надигна се във гърдите ти ...
се сви около изпънатата шия
и нежно стегна те за гърлото.
Не вярваше на ужаса,
който се надигна се във гърдите ти ...
826
3
Не искам черна самота
душата ми да смазва.
И спомените като сол
да ръсят незарасналите рани.
Не искам “канарчета да пърхат”, ...
душата ми да смазва.
И спомените като сол
да ръсят незарасналите рани.
Не искам “канарчета да пърхат”, ...
886
9
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
