Нека замълчим!...

Poetry

880 0 0

Не си поканен на вечеря, на която присъстваш.

Душата ти плаче… Но на никой не липсваш.

Какво ти остава?... Да се надкряскваш със гаргите?

Няма смисъл!? Няма смисъл…

Не си поканен във дом, в който живееш.

Душата ти стене. Но на никой не липсваш.

Какво ти остава? Да се бориш с оградите?

Няма смисъл? Няма смисъл..

Не си поканен в сърце, което обичаш.

Душата ти тлее. Но на кой ли му липсваш?

Какво ти остава? Да погълнеш отровите?

Има ли смисъл? Има ли смисъл?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0