Нека замълчим!...

Poetry

878 0 0

Не си поканен на вечеря, на която присъстваш.

Душата ти плаче… Но на никой не липсваш.

Какво ти остава?... Да се надкряскваш със гаргите?

Няма смисъл!? Няма смисъл…

Не си поканен във дом, в който живееш.

Душата ти стене. Но на никой не липсваш.

Какво ти остава? Да се бориш с оградите?

Няма смисъл? Няма смисъл..

Не си поканен в сърце, което обичаш.

Душата ти тлее. Но на кой ли му липсваш?

Какво ти остава? Да погълнеш отровите?

Има ли смисъл? Има ли смисъл?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0