НЕКАЗАНИ ДУМИ
Чувам буря в сърцето ти,
а моето - зиморничево свито.
Пак ще ме целунеш ли!?
Ням въпрос задават очите ми,
с две думи, неказвани често
и с тяло, с неумелост непривична!
Да, моята любов е по-неземна,
по-силна - както младостта!
Ако нещо е важно, то се повтаря,
като магия прониква в кръвта!
И заедно, пак деня ще галим!
Не, не е каприз или безумие!
Викала съм те такъв с години!
Чакал си ме такава, мечтана,
да открием заедно... живата вода...
... обичам те... прости ми...
а моето - зиморничево свито.
Пак ще ме целунеш ли!?
Ням въпрос задават очите ми,
с две думи, неказвани често
и с тяло, с неумелост непривична!
Да, моята любов е по-неземна,
по-силна - както младостта!
Ако нещо е важно, то се повтаря,
като магия прониква в кръвта!
И заедно, пак деня ще галим!
Не, не е каприз или безумие!
Викала съм те такъв с години!
Чакал си ме такава, мечтана,
да открием заедно... живата вода...
... обичам те... прости ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
