НЕКАЗАНИ ДУМИ
Чувам буря в сърцето ти,
а моето - зиморничево свито.
Пак ще ме целунеш ли!?
Ням въпрос задават очите ми,
с две думи, неказвани често
и с тяло, с неумелост непривична!
Да, моята любов е по-неземна,
по-силна - както младостта!
Ако нещо е важно, то се повтаря,
като магия прониква в кръвта!
И заедно, пак деня ще галим!
Не, не е каприз или безумие!
Викала съм те такъв с години!
Чакал си ме такава, мечтана,
да открием заедно... живата вода...
... обичам те... прости ми...
а моето - зиморничево свито.
Пак ще ме целунеш ли!?
Ням въпрос задават очите ми,
с две думи, неказвани често
и с тяло, с неумелост непривична!
Да, моята любов е по-неземна,
по-силна - както младостта!
Ако нещо е важно, то се повтаря,
като магия прониква в кръвта!
И заедно, пак деня ще галим!
Не, не е каприз или безумие!
Викала съм те такъв с години!
Чакал си ме такава, мечтана,
да открием заедно... живата вода...
... обичам те... прости ми...
© Мариола Томова All rights reserved.
