26.09.2006 г., 15:23

НЕКРОФИЛИЯ Вариант втори

1K 0 0
НЕКРОФИЛИЯ
Вариант втори

Градините
със ябълките златни
с изкусните в греха си обвладяващи ги
са все тъй земни – сиреч хубавеещи си

като напъпили през май госпожици
понекли с чар да прелъстят нещата
като дечица чийто вещи майчици
оплакват безутешно злочестяването си

но теб те няма в хора на любовниците –
елените одървили рогата си
в небето да дълбаят бистри извори
да пият кухи думи превъзнасящите ги
да теб те няма
мястото напуснал си
обръгнал към света на обладаващите
заплащайки страстта с девствеността си

без мен си
сам и без гласа
без безтревожното притрепване на струните
си вече ти - си сиреч обезсмисленият

О тая твоя сладостна суетност
да назоваваш без да си открил нещата
нима е днес възможно условяването
в сигурността че още разговаряме
прилежни но оскъдни в начинанията си

нима смъртта ще отмени греха
и ще повърне вдън гърла бездънни
виното хляба младостта греха
все тъй насъщни – словесата славещите

мълчащ нехаещ
уж си друг а все си този –
същият си

Без сам да съгрешиш ти не позна смирението
утехата че твойта преждевременност
не е била напразна – безнаследствената

кой днес не би копнял да бъде същият
без нявга да е бил или пък бъдещ –
в някаква отдавнашност

сама събира плодовете паметта
и умножава пак сама във себе си ги –
разточителката

Началата на твоите слова
сънуват краищата на словата ми
сънуват без да ги преименуват - имат ги

и чужди са на всяка преждевременност
на впечатляващата с дързост относителност
пролуките в които пребиваваме

дарява радост само смисълта
която днес обвързва ни в приятелство
надмогнало в езика оцеляването ни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...