RainaVakova
431 2760
17.11.2020 г., 22:33 ч.

Нелепи 

  Поезия » Друга
607 9 9

Евтин е покоят и е хладен. 

Цялата надежда е на прицел. 

Дай ръка, небето е измамно, 

точно като падаме, ще литнем. 

Само, ако легнем на земята, 

/в болката на всичката си тежест/

можем да усетим като мака, 

дишането нейно, че е нежност. 

Въздухът душите ни претърсва -

странни, полудели и нелепи. 

Може паметта ни да е къса. 

Дните ни безгрешни са и леки. 

Грешни са очите ни. Тревожни. 

Взират се в неписаната книга. 

Щом не сме копали гроб на обич, 

някаква надежда ги повдига.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ако вярваш, че " точно като падаме ще литнем", дори и тогава, когато
    "цялата надежда е на прицел", гледай небето - това ни казваш с великолепната си поезия, Рени!💕
    И ни подаряваш крила!👏🦋
  • "Щом не сме копали гроб на обич,
    някаква надежда ги повдига."!
  • Вглеждането в себе си е усещане за живот и истина. Животът между безнадеждността и надеждата.
  • "Може паметта ни да е къса.
    Дните ни безгрешни са и леки.
    Грешни са очите ни. Тревожни.
    Взират се в неписаната книга.' - Хубаво е да се препрочита хубавото.
  • Ей, читатели творящи и аз обичам да ви чета, и обичам да имам време за това!
  • Райне обичам да те чета!
    Разкош!
  • "Щом не сме копали гроб на обич, някаква надежда ги повдига."!
  • "Точно като падаме, ще литнем" - много ми хареса!
  • Поздравления, Райне!
    Въздухът душите ни претърсва -
    странни, полудели и нелепи.
    Може паметта ни да е къса.
    Дните ни безгрешни са и леки.
Предложения
: ??:??