Нелепи
Евтин е покоят и е хладен.
Цялата надежда е на прицел.
Дай ръка, небето е измамно,
точно като падаме, ще литнем.
Само, ако легнем на земята,
/в болката на всичката си тежест/
можем да усетим като мака,
дишането нейно, че е нежност.
Въздухът душите ни претърсва -
странни, полудели и нелепи.
Може паметта ни да е къса.
Дните ни безгрешни са и леки.
Грешни са очите ни. Тревожни.
Взират се в неписаната книга.
Щом не сме копали гроб на обич,
някаква надежда ги повдига.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
