Някога, когато във мене
сменя посока моето време,
аз не спирам или не реагирам,
вътре в мен, покой не намирам.
Ти откриваш моята муза,
искаш нещо в мен да събудиш,
но не става толкова бързо,
защото ми всичко омръзва.

Как може
всичко да премине за ден
и нов ден да се завърне?
Аз не знам защо те искам,
аз не знам защо те обичам,
дали след тези мои мисли
всичко е толкова нелогично?

Всеки път, когато остана,
ти не си тук, просто те няма.
Бързаш, бягаш и си ненамерима,
страдаш, падаш, все нещо ти има.
Какво ли виждат хората в тебе,
ти просто губиш тяхното време,
нищо като спомени не оставяш,
дори какво обичаш, забравяш...

Как може
всичко в мен да премине за ден
и нов ден да се откъсне?

Аз знам, че бързо живееш,
изкривявайки мислите си,
но недей изпуска мигове,
които би оставила с мен...

Аз не знам защо те искам,
аз не знам защо те обичам,
дали след тези мои мисли
всичко е толкова нелогично?